Погасяване по давност на задължение

1. Какво представлява погасяването по давност на задължения?

Погасяването по давност е един от най-силните инструменти за защита на длъжника в българското облигационно право. То служи като санкция за кредитора, който бездейства прекалено дълго и като гаранция за стабилност в гражданския оборот. Въпреки това, на практика често се подценява – и от двете страни.

2. Какво всъщност се погасява?

По давност се погасява вземането, но не и задължението като фактическо състояние. Затова плащането на задължение, което е погасено по давност е валидно и длъжникът няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

При образувано съдебно дело, този, който се позовава на давността трябва изрично да я заяви пред съда. Съдът не следи служебно за давността, т.е съдът не я прилага служебно. В много случаи хората губят дела именно защото „забравят“ да направят възражение за изтекла давност.

3. Какви са видовете давност?

Законът предвижда обща 5-годишна и кратка 3-годишни давност

Нормата на чл. 110 ЗЗД установява общата 5-годишна давност, за всички задължения, за които законът не предвижда друг срок.

В чл. 111 ЗЗД са предвидени изключенията за 3-годишна. Кратката давност обхваща:

• вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; 

• вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

• вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;

  
  

С приемането на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД се въведе абсолютната 10 - годишна давност, с изтичането на която се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Срокът по тази разпоредба, обаче, започва да тече от датата на влизането й в сила, т. е от 02.06.2021г., поради което към момента е неприложима.

4. Относно прекъсването на давността

Много кредитори разчитат на покани и писма, които реално не прекъсват давността. Съгласно закона прекъсване на дваността настъпва при:

• признаване на дълга от длъжника (писмено или чрез поведение);

• предявяване на иск или възражение;

• с предприемане на принудителни действия (образуване на изпълнително дело, предприемане на изпълнителни действия по вече образувано изпълнително дело).

Често длъжниците се чувстват виновни да повдигнат въпроса за давността, но това не е морален казус – това е правен механизъм, който защитава и двете страни.